„Славеят“ дойде в момент, когато се бяхме изгубили – за да ни покаже пътя, по който да продължим. Думите са на режисьора Александър Мутафчийски по повод премиерата на мюзикъла по едноименната приказка на Андерсен в Музикалния театър. Истинският вдъхновител за работата ни по този спектакъл е Катя Тупарова, моята дългогодишна партньорка и жена на композитора на „Славеят“ – Румен Бояджиев-син, която само преди няколко месеца ни напусна завинаги, споделя режисьорът. Потънахме в скръб, но, както в приказката, славеят идва там, където хората имат нужда от него – за да им вдъхне кураж и надежда, допълва Мутафчийски

„Славеят“ дойде в момент, когато се бяхме изгубили – за да ни покаже пътя, по който да продължим. Думите са на режисьора Александър Мутафчийски по повод премиерата на мюзикъла по едноименната приказка на Андерсен в Музикалния театър.

Истинският вдъхновител за работата ни по този спектакъл е Катя Тупарова, моята дългогодишна партньорка и жена на композитора на „Славеят“ – Румен Бояджиев-син, която само преди няколко месеца ни напусна завинаги, споделя режисьорът. Потънахме в скръб, но, както в приказката, славеят идва там, където хората имат нужда от него – за да им вдъхне кураж и надежда, допълва Мутафчийски.

Още от рубриката Среща разговор в изложбата Flashbacks с Марта Джурина ще се проведе в Институт за съвременно изкуство – София. Експозицията може да бъде разгледана до 11 май в ИСИ-София. В разговор с Марина Славова и Борис Костадинов художничката ще разкаже повече за творческата си практика, за престоя си в Ню Йорк, като носител на наградата БАЗА 2021 и за настоящата изложба, съ ... Вижте повече

„Идеята за този мюзикъл се роди като продължение на още няколко, които създадохме, заедно с Венелин Методиев, моят либретист. Опитахме се да направим най-доброто от всичко досега, използвахме натрупания опит. Нотите са писани специално за този театър и за тези артисти“, разказва Румен Бояджиев-син.

Теменужка Трифонова – Славеят в представлението, определя ролята си като „доста предизвикателна“. Защото носи нещо магично и нещо истинско, което може да се срещне само в природата, допълва тя.

За първи път тук говорим за чисто актьорски превъплъщения и актьорско партньорство, което тече през цялото време, обяснява Георги-Маноел Димитров, артист от трупата, в ролята на втория придворен, дясна ръка на главния придворен (Тодор Велков).

МЮЗИКЪЛ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Искрено вярвам, че това не е само мюзикъл за деца, а и за възрастни, и може да накара не само по-големите да се замислят и да вникнат по-надълбоко в темите, проблемите и идеите, с които е зареден текстът, казва Александър Мутафчийски.

Защо да не накараме децата също да започнат да разсъждават – на първо време, кое е добро и кое е лошо, допълва той.

„Давам си сметка, че във всичките приказки на Андерсен трагичните неща от живота присъстват. Но според мен те присъстват, за да покажат още по-ярко победата и тържеството на доброто, на оптимизма, на жизнеутвърждаването“, смята режисьорът.

ИСТИНСКОТО СРЕЩУ ИЗКУСТВЕНОТО

„Основното, което ни вълнува, е противопоставянето на истинското срещу изкуственото и фалшивото. Когато работихме с артистите, още на маса, се опитахме да навлезем по-дълбоко в тези проблеми и си дадохме сметка,  че всичко това е актуално за нашия свят. Едва ли не, истинската битка, която предстои, е битката на истинския човешки разум с изкуствения интелект“, казва Александър Мутафчийски.

Оценяваме ли всичко това, което ни заобикаля, или за нас е по-важно да си купим последен модел мебели или последен модел техника. Защо да не отидем сред природата и тя да ни зареди с нейната красота и естествени звуци. Това са част от темите, които според Мутафчийски вълнуват екипа на „Славеят“. 

Теменужка Трифонова допълва, че за нея борбата в доброто и злото може да се онагледи с противопоставянето на свободата и това да си окован в клетка – да не можеш да изразяваш това, което искаш.

МУЗИКА С МИСЪЛ

„Постарахме се да създадем нещо, което има музикална стойност, послание и провокация, а не просто развлечение. Трябва да има какво да кажем на публиката, която разполага със страшно много комуникационни средства в ръцете си,  но обеднява все повече и повече духовно“, казва Румен Бояджиев-син.

„В България все по-рядко има възможност да се правят мащабни продукции с голям оркестър – нещо, което винаги съм мечтал да правя. Свихме формата почти до минимума – с едно пиано, флейта и ударни инструменти, за да можем да разкажем приказката музикално така, както може би е звучала в Древен Китай“, допълва композиторът.

По думите му в главата на всяко дете мюзикълът би звучал различно: „Защото това е многопластово произведение със страшно много подводни камъни. Има много чувство за хумор, комични елементи, танци, много движение. Движението е много важно за нас и то не бива да спира по никакъв начин – за да можем да показваме, че има кръговрат, че животът се върти...“.

Има много неща, за които децата после ще задават въпроси на своите родители, което е най-важното за мен, обобщава Румен Бояджиев-син.

СЪЛЗИ И СМЯХ

„Не бих казал, че „Славеят“ с нещо ще ни натъжи. По-скоро ще ни накара да се замислим над себе си, на начина на живот, който водим – с всичката бързина, с която подхождаме към нещата, която ни грабва от сутрин до вечер“, казва Тодор Велков.

„Има много неща, с които може да ни усмихне този спектакъл, а, може би, ще ни натъжи с това, че понякога не оценяваме какво притежаваме ние, хората – като природа, като човешко отношение, като любов, като талант. Но пък ние даваме решението как можем да поправим тази наша грешка“, допълва Георги-Маноел Димитров.

По думите му интригата се запазва по време на цялото представление. „А това, че има толкова много рисунък в нашето актьорско поведение, би трябвало да привлича вниманието на децата и да го задържа през цялото време“, смята артистът.

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Сценографията и костюмите са на Денис Иванов, хореограф е Антоанета Алексиева, а координатор на проекта – Пеньо Пирозов.

В ролите на Славея се редуват Теменужка Трифонова и Зорница Иванова, момичето от кухнята – Боряна Йорданова и Пламена Михова, Смъртта/изкуственият славей – Людмила Козарева и Илона Иванова, императорът – Александър Панайотов, Денко Проданов и Владимир Грудков, главен придворен – Тодор Велков и Димитър Иванов, втори Придворен – Георги-Маноел Димитров и Александър Милев.

Музиканти – Райна Костова (флейта), Николета Петрова (флейта), Мария Костадинова (флейта) и Георги Бакърджиев (ударни), Мая Тошева (ударни).

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева